Чапай и Петка вървят през пустинята.
По едно време, ама умиращи вече от жажда, Чапай вика:
– Абе Петка, така и така май ще се мре, дай да те опъна един път!
– Да, бе!
– Дай бе, Петка. То от веднъж педераст на се става.
Мислил малко Петка, пък се съгласил.
Опънал Чапай Петка и продължили нататък из пустинята.
По едн време Чапай вика на Петка:
– Абе Петка, то се видяло, че ще се мре, ами дай да те опъна още веднъж. То от два пъти педераст не се става!
Дал му Петка и продължили нататък.
Едвам ходят под палещото слънце. По еднои време Петка вика на Чапай:
– Абе Чапай, що не вземеш да ме опънеш. То от три пъти педераст не се става!!!
Следваща страница: В казармата в ед…
Предишна страница: Едни пловдивчани…
Чапай и Петка въ…
{ 0 comments… add one }
