Чапай и Петка бягали от белите. Петка се качил на едно дърво, а Чапай навлякъл една кучешка кожа, но наопъки. Дошли белите. Видели кучето и му дали парче локум. Чапай го изял. Те започнали да се смеят и му дали още едно парче локум. Той пак го изял и те си тръгнали. Тогава Чапай махнал кожата и попитал Петка:
– Защо се смяха?
– Ти да си виждал куче да яде със задника си?
Следваща страница: Единственият, ко…
Предишна страница: “Другарки и другари!…
Чапай и Петка бя…
{ 0 comments… add one }