Чапай го приели …

Чапай го приели в батальона на Петка и като начало трябвало да занесе съобщение до другия батальон. Попитал Петка откъде трябвя да мине.
– Ще вървиш докато стигнеш до кръстопът. Там ще видиш два пътя: левият минава през гората – оттам е по-близо, но има много педерасти и не е за предпочитане; а десният път – той върви през пустинята, по-дълъг е, но е по-сигурен.
Тръгнал Чапай и стигнал до разклона. Чудил се накъде да поеме и решил да мине по левия път, през гората, понеже през пустинята не му се ходело в тоя пек.
Вървял колкото вървял и намерил една купчина долари. Навел си да ги вземе, обаче в това време някой отзад изневиделица го “оправил” и изчезнал. Занесъл той съобщението и се върнал при Петка, а той го попитал как е минало.
– Абе в гората, на пътя, гледам куп пари. Наведох се да ги взема и в това време някой отзад набързо ме оправи и изчезна.
– Добре де, не видя ли някакви отличителни белези?
– Ами… имаше дълги мустаци.
– Чак пък дълги!? – рекъл Петка и се почесал по мустаците.