Учителят по мате…

Учителят по математика Донев изчаква вратата на кабинета да се затвори и след това се обръща към единствения ученик, който седи на втория чин до прозореца:
– Знаеш ли защо те накарах да останеш след часовете, Мишо?
– Не, господин Донев – отвръща смутено момчето.
– Заради това, което те видях да правиш в час. Не отричай – усмихва се дяволито учителят. – Наблюдавам те цял месец. Ти работиш с четири хикса – признай си!
– Е, понякога успявам – отвръща Мишо.
– Виждал съм ученици да работят успешно с две неизвестни, някои опитват и с три. Но с четири неизвестни! Това е нещо изключително!
– Може ли да ви призная нещо? – пита момчето.
Учителят по математика се приближава до него, гали го по главата и бащински го подканя:
– Разбира се, моето момче. Слушам те.
– Опитвал съм и с шест хикса и то твърди, господин Донев. Дори два пъти успешно.
– Ти, ти… Ти си гений! – засиява учителят. – Да залагаш на шест равни мача, да познаваш шест хикса! Гений! Мишо, моля ти се, кажи ми поне три хикса за следващия тираж и веднага ти оправям двойката по математика.