Сър Джон играе покер…

Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко – има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите – мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква – аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката – сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
– Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областа, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтриклуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш – ще ти платя двойно.
– Абсолютно изключено, сър – невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен…
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора – невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
– Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
– Вижте сър, наистина ме трогвате, но…Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтриклуба, профуква всичко, нооо…си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек – “Какво ще кажат колегите”е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси – сяда, подава банкнотата и казва:
– Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ше ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
– Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
– Айде сега да видим – какво ще си помислят колегите!