Стар евреин едва диша на смъртния си одър. Внезапно отваря очи и казва на стоящия до него внук:
– Мони, замириса ми на пържена риба, донеси ми едно парченце, моля те.
Внукът се връща след няколко минути и казва:
– Баба каза, че не може. Била за погребението…
Следваща страница: Тя имаше такова окос…
Предишна страница: Младият Филип пр…
Стар евреин едва диш…
{ 0 comments… add one }