Раано сутрин звъ…

Раано сутрин звъни будилника. Иванчо става, поглежда през джама – вън духа ужасно, прехвърля суграшица, но той слага ловните дрехи, мята пушката на рамо – ще ходи на лов. Марийка мърмори от топлия креват:
– Ти акъл имаш ли в това гадно време на лов? Стой си на топло!
– Не става. Обещал съм на пичовете, ще дойдат с един джип и отиваме за глигани!
Излезъл пред къщи, чака 10, 20, 40 минути – никой не идва. Явно пичовете са се отказали. Прибира се измръзнал, съблича се и се мушва под завивката до топлия гъз на Марийка:
– Бррр! Кучешко време! Измръзнах!
Марийка сънено промърморва:
– Пешо, първо се постопли, че си много студен! Бях сигурна, че моя тъпанар ще отиде на лов, затова не ти звъннах контролно..