Пристигам на операти…

Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата…
– Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
– А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
– Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
– Аз, господин капитан.
Шефът:
– Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
– Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
– Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
– Взех я… (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
– Е и?!
Къдравият:
– Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
– Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
– Ми, в моргата нямаше място… Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата – постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
– Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи… Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката… Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея… Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя…
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.