Преподавател по дипл…

Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
– Скъпи мои, изкуството на дипломацията – това е изкуство на убеждението и
изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
– Искаш ли да станеш директор на банка?
– Ъ?… Нечем!
– Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде…
– А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
– Искате ли за директор на банка един български овчар?
– ?!?!… Не, естествено.
– Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
– …
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
– Искате ли за зет един български овчар?
– Хе, хе, хе. Не, разбира се.
– Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
– …
– Разбрахте ли сега, скъпи мои? – пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
– Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
– Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
– Искате ли да се омъжите за…
– НЕ ИСКААААААМ!
– Да, но той е български овчар!