През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
– Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
– Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен – сложи си ръцете под задника!
Следваща страница: Стоят три баби п…
Предишна страница: Два слона летяли…
През ноемви, веч…
{ 0 comments… add one }