Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
– Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!… А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
– А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович…
– Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
– Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
– Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш…
Следваща страница: Има два начина д…
Предишна страница: В зоологическата…
Париж. Елисейските п…
{ 0 comments… add one }
