Нощ. Зима. Автоб…

Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките – трак, трак, трак…
– Слушай, – казва многодетният татко – все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
– А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!