На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка:
– Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е?
– Не, няма го.
– Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я.
– Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли?
– Не, просто малко си поплаках след това…
Следваща страница: Радвам се за нашите …
Предишна страница: Един философ тря…
На вратата се зв…
{ 0 comments… add one }
