Мразовита утрин. Студ та камък се пука. Едно врабче с мъка прелита от стряха на стряха, не може да се згрее, гладно та свят му се вие. Както си прелитало над селската улица, едното крило отказало, то тупнало на пътя и нямало сили да мръдне. Започноло да замръзва. По това време една крава минала по пътя и се изтропала точно върху врабчето. Лайното топло – взело, че стоплило врабчето. То си показало главата от лайното и доволно изчуруликало. Нещеш ли наблизо минавала котка – чула врабчето и го изяла. Какви са изводите: Не всеки който сере върху теб ти мисли злото и не всеки който те вади от лайната ти мисли доброто.
Следваща страница: По време на войн…
Предишна страница: Говорят си две кучет…
Мразовита утрин….
{ 0 comments… add one }
