Мой близък приятел с…

Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян… А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
– А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? – го питам за всеки случай.
– А, това е Буги. – махва той с ръка, и отпива от биричката – Живее при мен. Защо?
– А, ммм, какво е Буги?
– Моята костенурка.
– А, защо е космата?
– Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш… Ти сам я пробвай, погали я! – Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
– Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
– Тук-там с моментно лепило. Тук-там с С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.