Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
– Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
– Прощавайте, отче, но кого имахте предвид – баща ми или вторият ми баща?
– Краката й, момчето ми – отвърнал свещеникът.
Следваща страница: Ето списък на на…
Предишна страница: След като стоматлогъ…
Мери била добра …
{ 0 comments… add one }
