Марко Тотев чака да спре дъжда, Взима си чадъра, слага си шушляковото яке и отива с колелото да пазарува. Прибира се сух, оставя чантичките, съблича си якето, подпира колелото на брезичката и… се прибира.
От другата стая жена му нещо вика. Марко, ядосан, мокър до кости:
– Кво си се развикала ма?
– Виках ти да внимаваш, да не раздрусаш брезата.
Следваща страница: Няколко приятели…
Предишна страница: – Марийке, вярно…
Марко Тотев чака…
{ 0 comments… add one }