Малко градче. Вс…

Малко градче. Всички се познават. Гарнизон. Командирa на гарнизона, изключително приличен и неверотно тъп човек, приема съпругата на един от подчинените си:
– Команир Петков, вчера мъжа ми, сержант Николков, ми даде да изпера една негова риза. Познайте какво намерих в нея – и показва супер секси и много яки червени прашки.
– Госпожо Николова, не се тревожете. С мъжа ви ще се срещнем и ще обсъдим причините, както и последствията от това неприлично прелюбодеяние. Бъдете спокойна, това няма да остане ненаказано.
Изпраща горката женицата и нали си е тъп започва да се чуди и мае къде да сложи това “веществено доказателство”. В бюрото – не става. В сеифа – не става. В саксията – и там не може… Помъдрувал той, помислил и накрая(след 4 часа) се отказал от тази непосилна за него задача и ги мушнал в джоба на ризата си. Прибрал се командир Петков у дома, захварлил ризата настрана и се изкефил на секса с “любимата” жена.
На другия ден се прибира след работа и жена му го посреща на вратата:
– Скъпи, мило, котенце, ама и ти си бил един шегаджия! Аз от два дена си търся червените праши, а ти къде си ги сложил.