Малкият Иванчо всеки ден ебял Марийка – на нея това безкрайно й омръзнало и тя се оплакала на баба си:
-Бабо,бабче, а пък оня ненаситен малък нерез постоянно ме ебе и аз нищо не мога да сторя!
-Не се коси миличка, вземаш една слива и си я слагаш в путето и той като опита нищо няма да може да направи!
Речено-сторено.
На другия ден Иванчо пак я причакал след даскало и се опитал да начеше нагона си, нооо….ядец. Доволна Марийка си тръгнала, а Иванчо отива и се жалва, почти през сълзи на дядо си:
-Дяядо, деденце, пък вече не мога да еба Марийка – опитах, но немога да й го вкарам!
-Не плачи, момчето ми – бръкваш вътре, изяждаш каквото намериш там и продължаваш, както допреди!
Всичко се повторило, както всеки път, с изключението, че Иванчо бръкнал вътре, намерил сливата и след като доволно си я хапнал, здраво наебал момичето. Тя тича разплакана при баба си и се жалва:
-Бабче, бабче, пък оня изверг намери сливаатааааааа!
-Е, не се коси де, миличка, то това ще е дело на оня дъртия перверзник – навремето той колко пъпеши ми изядее хееееее…!
Следваща страница: Мъж говори с жен…
Предишна страница: Само не ми казвай, ч…
Малкият Иванчо в…
{ 0 comments… add one }
