Малката Виктория веч…

Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
– Какво закопаваш там, малката ми?
– Моята златна рибка, сър, – хлипайки отвърна Виктория, – вече я погребах…
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
– Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?…
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
– Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!