Леля Добринка живеел…

Леля Добринка живеела в Люлин…за да и е гадно…Работела чааак някъде около завод Електроника пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и ….да и е гадно… 
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи. 
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали… 
– Шшшш, краво! Ела ма! 
– Ела тука штиебамайката, дърта брантийо! – заговорили тинейджърите лелатиДобринка… 
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка. 
– Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ ебъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, курво! 
– Ще смачкам, ма – заканил се през зъби по- едрия от двамата. – Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела. 
Леля Добринка спряла,осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избягя. 
– Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на лелявиДобринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл…Става ли? 
Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменат с торбите уморената жена. 
Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби – да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се званнало на вратата. Чичо Добри заклатил стоте и шейсетте си кила да отвори. 
– Добринке кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето? 
– А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя – казала леля Добринка , като посочила по-хилавия – иска да ме ебе, а другия – посочила тя по-ячкото момче- иска да ме пребие… 
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре. 
– Тоя ли беше бияча? – попитал, докато засувал яката на едрия до задушаване. 
– Тоя…тоя, Добри…Каза, че ще ми скача на главата… 
Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякал в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята. 
– Тоя ли беше ебача, Добринке? 
– Тоя…тояр Добри…Каза че таковаа…докато фръкна…. 
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята. 
По пътя, изпод престилката, измъкнал своя трийсе и един сантиметров хуй, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра… Тук е мястото да добавим, че главата на чичоДобревия хуй била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/…. 
Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал: 
– Добринкееееее, я ми дай онова швейцарското ножче, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!…. 
Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплякал: 
– Чичо Добри, бе….чичо Добри…..Като човек ти се моля…..Нека опитаме още един път!!!