Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
– Скъпа,… в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака – ти беше до мен…
– Да, скъпи…
– Когато на 35 години получих инфаркт – ти беше до мен…
– Да, мили…
– Когато на 40 години получих втори инфаркт – ти беше до мен…
– Да, мили…
– Когато се парализирах на 45 години – ти беше до мен…
– Да, мили…
– И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
– Какво, скъпи?
– Че ми носиш нещастие…
Следваща страница: Утрото е по-мъдр…
Предишна страница: Майка поучава си…
Лежи един мъж на…
{ 0 comments… add one }
