Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли:
– Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам?
– Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. – казал мъжът и я прегърнал.
– Благодаря. А Вие не се ли страхувате?
– Сега не, но докато бях жив…
Следваща страница: Две приятелки си…
Предишна страница: Младеж в началото на…
Късно през ноща …
{ 0 comments… add one }
