КРАСУТАНищу няма…

КРАСУТАНищу нямаши ми фчера,ставам сутранта,ф углидалуту са зверя:Бря, чи красута!Викам сигур са чалдисах,туй ни мой съм аз.Смятай кат са начирвисами са нагласа!Тъй пу нощник и терлици,с чорлава кусамязам кат на убавицаф профил и анфас.Дрямах начи и въртях са,цъках със език,плюх са дан са уручасам -тъй са възхитих.Дъл на пустуту глидалуса яви дифект!?Тъй да съм разхубавяла…А, сига де! Дерт!Са умислих утведнъшки -как навън ш’ въря?Момцити ку са натръшкаткату ма съзрат?С модна фуста, чи забрадка,с китка у ръка;с тос акъл зер за три патки,кату заблеста…И къдету койт’ ма срещни -пламна, изгуряф разни помисли пугрешни…Пък ни съм таквас!Туй наверну сън е билу,сигур йощи спаи ми са е присънилабуйна красута.Скуркузъбел съм, мий ясну -ич дан ма съзреш,щот ут толкува прикраснус,мой са пубулейш.Толкус убус да са исипитъй връз мен кат дъж…Някуй тряа да ма ущипи!(пу възможнус мъж!)