Карал си един човек …

Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал:
– Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко.
– Ааа . . . Говорящ кон – казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало:
– А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . .