≡ Menu

Следваща страница:

Предишна страница:

Иванчо тръгнал д…

Иванчо тръгнал да си търси работа в града, но го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал и подията му отворила:
– Кажи чадо, закъде си се запътил?
– Тръгнал съм да си търся работа, но се стъмни и търся място при добри хора да ме приютят и един залък хляб да ми дадат.
– Влез синко – отворила широко портите попадията – ела ще те нагостя и меко легло ще ти постеля.
Сложила му на софрата чиния с кюфтета и комат хляб. Иванчо толкова бил прегладнял, че нищо не чувал, а когато видял попската щерка си рекъл: – леле каква путка. Но в този момента попадията го попитала за името му и Иванчо по инерция изрекъл:
– Путка…
– Ами, име като име – промълвила попадията.
Слисан в храната, нагъвайки с две ръце не отделял очи от щерката. Тя му сипал студен айран с думите как се казваш:
– Кюфте – отговорил нашият.
Вечерта всички легнали, а стаята на Иванчо била до тази на девойката. Не издържал и се промъкнал в стаята и. А тя това и чакала. Още докато го зърнала, вдигнала завивките откривайки голото си тяло, разтворила високо вдигнати бедра:
– Хайде бе Кюфте, още малко и щях сама да си посегна, виж колко съм мокра – прекарала пръсти по горещото си пиче.
Иван го извадил в движение, скочил отгоре и жадно проникнал в нея.
Изпаднала в екстаз, взела да пъшка и вика името му:
– Ох Кюфте, Кюфте, оооо…
От стонове те и се събудили попа и попадията:
– Стани ма попадийо, върви и виж какво й става на щерката – сръчкал жена си дядо поп. – нали й казах да не яде толкова кюфтета, че ще и стане тежко – взела газената лампа попадията и се запътила към стаята на дъщеря си.
Изпадна в ужас като видяла гостенина как навирил баджаците и яко блъскал щерка й, която горката се виела и стенела…
– Тичай дядо попе, ела да видиш какво става – развикала се попадията
– Какво ма жено – надигнал съненати си глава попа.
– Ела да видиш, Путката е между краката на нашата щерка
– Ами, къде искаш да бъде ма проста жено, на челото и ли, разбира се, че между краката й ще бъде – завил се презглава попа и продължил да си хърка

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment