Звъни се на вратата. Младо, красиво момиче отваря. Отвън стои смутен младеж с букет в ръка. Момичето:
– Мен ли търсите? Ах, как обичам такива цветя… И смутени, небръснати младежи…
Младежът:
– Хм… Всъщност… Може ли да викнеш баща си?
Следваща страница: Ако обичаш няког…
Предишна страница: Един нашенец на …
Звъни се на врат…
{ 0 comments… add one }