Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
– И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно… така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие…
Следваща страница: Пийнал пощенски …
Предишна страница: Мацка и младеж в лег…
Зад вратата на а…
{ 0 comments… add one }