Живели два кумеца. …

Живели два кумеца.
Единият имал пет деца, а на другия Бог не дал.
Отишъл един ден бездетният при другия и му казал:
– Куме, ела у нас да поговорим.
– Не мога сега. Трябва да издоя кравата, сено да й дам, трябва и децата да слагам да спят.
– Абе тръгвай, че е важно!
– Добре.
Отишли у тях, а там ги чака готова маса – салати, мезета, ракия. Седнали, пийнали по чашка и бездетният кум казал:
– Куме, ти имаш пет деца, а на мен Бог не дава. Так че, ние с жената си поговорихме и… накратко, тя е в спалнята и те чака.
– Куме, не е удобно така.
– Какво му е неудобното. Давай още по едно.
Изпили един литър ракия.
– Отивай, куме, тя те чака.
Отишъл кумът. След час се върнал с разтворен дюкян. На масата го чака ракия. Седнали и ударили по чаша.
– И как е, куме? Всичко наред ли е?
– Оф, куме, както съм се напил, само в устата и го сложих.