Жаргонен сонетЕ…

Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин –
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни –
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме – върха!
Надай уше и те ти кеф на буци –
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
… След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.