Една попадия бил…

Една попадия била в предсмъртен одър, около нея се събрали стари нейни дружки и си спомняли младините.
– Ех, Минке какви времена бяха… Бяхме млади, момците се заглеждаха по нас, заиграваха се…!
– Да бе Маро… а помниш ли дядо поп какъв кур имаше… лелееее… ей като оная цепеница в огъня! Дааа…
В този момент, умиращата попадия с немощ прошепнала:
– Надигнете ме да видя главнята!