Една жена хранела мъжа си само с боб – нямали пари за други продукти. Един ден гледа мъжа си в близката река, потопен до кръста, потен и зачервен от напъване.
– Какво правиш?
– Не мога повече боб. Иска ми се риба.
– А стръвта къде ти е?
– Аз не мисля да я ловя, мисля да я гърмя.
Следваща страница: Защо блондинките…
Предишна страница: – Нашият син, до…
Една жена хранела мъ…
{ 0 comments… add one }