Един приятел разказва на друг за отпуската си:
– Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме…
– И?
– Какво и? Съблича се тя – жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само… И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя… Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
– А после?
– Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се…
Следваща страница: В кулинарния технику…
Предишна страница: В публичния дом …
Един приятел раз…
{ 0 comments… add one }
