≡ Menu

Следваща страница:

Предишна страница:

Двама приятели решав…

Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика:
– Ейй, Ива… ейй Ива… Ейй Ива… ейй Иванееее.
– Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа.
– Абе пп… а пп… а пп… а пп… а пп.
– Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж.
Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже.
– Абе пп… палатките останаха долу!
– Абе ти защо ми го казваш сега, бе?
– На… на… ли те пи… пи… тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа.
– Леле, ти си ебати заекващия тъпак!
– Абе мм… а мм… а мм.
– Не мъкай, слизаме долу, че няма време.
Слизат долу и палатките ги няма.
– Каде са палатките?
– Мм… а мм… МАЙТАПА СА БЕ!

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment