Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
– Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
– А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
– Хартията бе, хартията!
Следваща страница: – Момчета, достатъчн…
Предишна страница: Майка, чисти ста…
Гробар си върви …
{ 0 comments… add one }