Габровка разказва на приятелката си:
– Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки.
Следваща страница: – Петьо, дразня се, …
Предишна страница: Дучето хванал златна…
Габровка разказв…
{ 0 comments… add one }