В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
– Край! Не мога повече! Напускам!
– Защо, Костов?!? Какво се е случило?
– Писна ми! Ходя по гробището и гледам: “Тук почива…”, “Тук намери покой..”. И к`во се оказва? Само аз бачкам…
Следваща страница: – Госпожице, какво щ…
Предишна страница: Тя: Съжалявам, но н…
В кабинета на на…
{ 0 comments… add one }