Вървял си Заека …

Вървял си Заека през гората и видял на една полянка, две малки меченца да си играят.
Ей, мечета ! -извикал Заека.
Да ви е..а мамата ! -и хукнал да бяга…
Мечетата разплакани, естествено разправили на майка си, как ги е напсувал Заю…
Така ли ? – рекла Мецана.
А бе аз ще го науча него !
На следващия ден, Заека пак ги заварил сами и пак се провикнал:
Ей мечета, да ви е… а мамата ! – и пак драснал в храсталака…
Един път така, втори път така, накрая Мечката го издебнала и го подгонила .
Търчи Заека през гората, обаче Мечката не изостава !
Ха наляво, ха надясно, скочил Заю между две дървета и тя, както се била засилила – хряс и заседнала между тях…
Видял Заека, че вече никой не го гони, поспрял и се върнал.
Заобиколил Мечката отзад и критично оглеждайки внушителния и задник, казал :
Бабо Мецо, да знаеш, не че толкова ми се ебе, ама няма как…
Обещал съм на децата !