Вървяла си Черве…

Вървяла си Червената Шапчица, през големия град до радиото, за да поздрави баба си, за рожденния ден. Както си вървяла по улицата, до нея спряла една лимузина, с тъмни стъкла. Задното стъкло бавно се спуснало, от там се показал костюмиран вълкът и попитал:
– За къде, си тръгнала Червена Шапчице?
– Ами, отивам до радиото, да поздравя баба си за рожденния й ден.
– Имаш късмет, Червена Шапчице, защото аз съм шефът на радиото. Качвай се в лимузината и ще я поздравиш!
Червената Шапчица се качила и потеглили. По пътя Червената Шапчица казала развълнувано:
– Толкова съм Ви благодарна. Ще направя всичко за Вас!
А вълкът това и чакал. Веднага свили в една тъмна и тесна пряка, вълкът си разкопчал дюкяна, извадил си инструмента и казал:
– Е, Червена Шапчице, почвай!
– Ама аз… такова… много съм притеснена… за първи път ми е…
– Не се притеснявай, винаги има първи път.
– Е добре – казала Червената Шапчица.
Тогава тя му хванала инструмента с ръка, отворила уста и започнала:
– Скъпа бабо…