Върви си червена…

Върви си червената шапчица през гората и изведнъж осеща, че нещо и се стича по крака. Поглежда и вижда кръв и тъй като никои не и е обяснил за нещата от живота седнала да плаче. В това време се задава вълка от гората. Видял червената шапчица да плаче и решил да я пита какво и е.
– К’во става шапчице защо плачеш?
– Ами изтича ми кръвта вълчо, ще умирам.
– От къде ти изтича да не си ранена?
– Ами не знам някъде изпод полата.
– Я си вдигни полата да видя ако мога да ти помогна.
– А не! Мама ми е казвала да не давам на момчетата да ми гледат под полата.
– Да ама аз не съм момче пък и се опитвам да ти помогна.
– Еми добре.
Вдигнала тя полата вълкът гледал, гледал почудил се малко, помислил малко и накрая тъжно казал на червена шапчица:
– Ами, не знам как да ти го кажа ама изглежда някои ти е отрязал ташаците…