Върви си лисицат…

Върви си лисицата из гората. Изведнъж чува от храстите:
– “кудкудяккк, кудкууудяяяк… ”
Лисицата бързо се мушва в храсталака. След половин час храстите се разтварят, от тях излиза вълкът, закопчава си панталона и усмихнато си говори:
– Права беше мама, че трябва да се учат чужди езици…