Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика “Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..”. Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един голям камък и… се ударил с все сила по ташаците.
– Ауууууууу… – извил от болка вълка.
Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка:
– Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците?
– Кефа е като не уцелиш бе, шемет!
Следваща страница: Една змия си пре…
Предишна страница: – Спиш ли? – А не, …
Върви Вълкът пре…
{ 0 comments… add one }