Вървели си по ед…

Вървели си по една горска пътечка Бай Ганьо, турчина и французина в колона по един. Първи вървял турчина, след него французина и накрая Бай Ганьо. И както си вървели турчина възкликнал:
– Я злато!
– Уау! -казал французинът.
– За мене! – казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
– Я какво ли е това? – казал той.
– Тва е диамант! – отбелязал французинът.
– О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! – казал Бай Ганио и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
– Лайнооооооо!
– Мирише!!!
– За мене!!!Ам ам ам.