Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата “Св. Георги и змеят” чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите:
– Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари….
Кръчмарката изръмжава зловещо:
– Абе я ходи се… твойта мама…
Пътникът:
– А мога ли да говоря със Св. Георги…
Следваща страница: Двама цигани в с…
Предишна страница: Януари. Студ, ви…
Вечер. Проливен …
{ 0 comments… add one }
