Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях:
– Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе (със съвсем ясен намек)
– Не, не мога преди сватбата.
Тя си помисли: какъв джентълмен.
Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
Следваща страница: Прасчо и Мечо вечеря…
Предишна страница: Един човек се пр…
Веднъж изпращах …
{ 0 comments… add one }