Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз гладен, гладен…
Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.
– Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен?
– Да се махаш оттук!
А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Следваща страница: Идва миг, в койт…
Предишна страница: Ние можещите, во…
Бях малък и мина…
{ 0 comments… add one }
