Бюстът наистина беше великолепен. Две огромни гърди, чиято естественост неподлежеше на съмнение, лежаха в дълбокото деколте. Даже жените неволно се заглеждаха в това бяло-розово архитектурно вълшебство, а той….
Виждайки пред себе си това богатство, той изпадна във възторг и се сграбчи за тях и с двете си ръце!
Не, не го биха! Просто се опитаха да го отделят, разтваряйки пръстите му, а той се съпротивляваше както можеше.
Под общия смях някак го отдръпнаха от родната му леля.
– Само на четири месеца, а как хваща! – каза тя, оправяйки си деколтето, а плачещият Генко беше утешен от майчината гръд.
Следваща страница: Жената на програ…
Предишна страница: – Потърпевшата! …
Бюстът наистина беше…
{ 0 comments… add one }