Бойко Борисов създал…

Бойко Борисов създал Бог. Духът божий се носел над водите. Бойко Борисов казал:
– Ей, какво си ми се заразхождал? Ти българин ли си, бе?
– Амии…
– Не ми „ами”-кай, Ти българин ли си, кажи, бе?
– А… тоест, ъ…
– Я ме погледни в очите, ти българин ли си, бе?
Бог не го погледнал и само казал:
– Българин съм!
Оттогава е известно, че господ е българин.
***
Бойко Борисов казал на Бог:
– Добре, сега, къде е България?
– А… тоест… първо трябва да има свят.
– Ами какво чакаш? Със скръстени ръце ли ще ми стоиш? Все чакате някой друг да ви свърши работата на вас, Елохим!
– Е, добре, ще създам свят.
– Горе-долу колко време ще ти трябва?
– А… тоест, мм… сигурно няколко месеца.
– А, не! Аз такива срокове не признавам! Давам ти най-много месец.
– Е, добре, ще се озоря, но сигурно ще стане.
И Бог започнал – създал небето и земята, светлината, слънцето и луната…
Бойко Борисов:
– Виж сега, нещата се промениха, трябва да съкратим сроковете.
– А… тоест, ако работя денонощно, на прага на възможностите си, мога най-много да ги съкратя до две седмици, като и при това не е много ясно какво ще се получи.
– Никакви такива! Седмица! Давам ти седмица и нито ден повече! Ние, българите ще съградим света предсрочно!
– Но това е невъзможно!
– Я ме погледни в очите…
Бог не го погледнал и отново се захванал за работа. Затова се знае, че Бог е създал света за седем дни.
***
Бойко Борисов и бог се разхождали из райската градина. Бойко Борисов казал:
– Е, добре, какво е това място, сега?
– А… тоест, това е раят.
– А България? Къде е България?
– Ммм…
– Я ме погледни право в очите!
Без да го поглежда, Бог казал:
– …ами всъщност това е България.
– Точно така! И повече никакви „ами”-та!
Това потвърждава широко дискутираната у нас теза, че райската градина се е намирала на територията на България.
***
Бойко Борисов попитал Бог:
– Къде са ми българите?
– Мм…тоест, то още няма хора.
– Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
– Кой е тоя?
– А… тоест, това е Адам, първият чов… исках да кажа – българин.
– Това не е българско име.
– Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
– И все пак не е българско.
– Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
– Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
– А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така…
– А… тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
– Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще…
– Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
– Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се…
– Ммм… сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
– Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
– Коя е тая?
– А… тоест, това е първата же… а, българка!
– Как се казва?
– Ева.
– Това не е българско име.
– Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
– Нищо българско няма в това име.
– Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
– …Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.
Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.
***
Бойко Борисов се разхождал из рая. Забелязал, че Адам и Ева ядат от плодовете на най-различни дървета, но точно едно определено го отбягват. Отишъл при тях и небрежно ги попитал: „А от ей онова дърво защо не ядете, нещо с лош вкус ли са му плодовете?”. А те му отговорили: „Не, но Бог ни забрани да ядем от него, защото ако ядем, бездруго и ще умрем.”
Бойко Борисов:
– А бе, какви ги прави тоя, бе! А бе, как ще забранява на българите да ядат всички плодове и зеленчуци? Българските плодове и зеленчуци са най-вкусните и най-полезните на света! Че това е плод, да не ти гъба мухоморка? И какво иска той, да внасяме от Чили ли? Омръзнаха ми тия работи.
Тогава, понеже му било дотегнало да се кара с Бог, решил да действа по друг начин. Отишъл при змията. Казал и:
– Стани и ходи.
Змията:
– Но аз… нямам крака.
– А, бе тоя какви ги е оплескал бе! Няма значение, по какъвто искаш начин, ако трябва се телепортирай, но отиди при Ева и и кажи, че това със забранения плод са пълни глупости и че няма да умрат, ако го ядат.
– Няма нужда да се телепортирам. Аз мога да пълзя.
– Добре, тогава. Значи ти стана ясно. Айде – бръмчи!
– Но Ева като ме види, сигурно ще се уплаши и ще избяга.
– И правилно! Българските змии са най-отровните на света! Но ти ще я заговориш шармантно, ще употребиш харизмата си.
– Не ми е много ясно как се прави това…
– Чакай сега, спокойно! Аз ще ти дам няколко урока.
Бойко Борисов демонстрирал на змията как трябва да се държи за да привлече вниманието на една жена и змията се запътила.
Минало известно време. Бойко Борисов се разхождал из райската градина и случайно се натъкнал на Бог. Казал му:
– А бе, господи, искам да те питам нещо. От известно време забелязах нещо странно. Къде изчезна народа? Хората никакви ги няма.
– А… тоест, аз ги изгоних, те нарушиха една моя повеля.
– Какво си направил?! Изгонил си българите от България!!!
– Ъ… да, те ядоха от плода, който им бях забранил да ядат, и аз за наказание ги изгоних.
– А бе ти нормален ли си, бе? Знаеш ли колко е тежък животът в емиграция? С труд и пот едвам изкарват за насъщния. А на жените им се случват какви ли не неща. Веднага да ги връщаш обратно!
– Не е възможно. Сложих един ангел с огнен меч да пази на границата. Ако се опитат да се върнат, той ще им попречи.
– А бе твойта няма да я бъде най-накрая. Те ще се върнат един ден. Ти българина с някакъв ангел с огнен меч ли ще го плашиш? Само стой и гледай.
Това обяснява защо в момента има някои наши сънародници, които живеят в чужбина. Това са българи, които просто още не са се върнали.
***
Минало известно време. На Адам и Ева им се родили двама сина – Каин и Авел. Когато те били вече големи, един ден Бог срещнал Бойко Борисов и му казал загрижено:
– А бе, знаеш ли, нещо от известно време Авел ми се губи. Никакъв не го виждам. Странна работа…
– Спокойно. Остави това на мен. Аз ще се заема с това. И без това ми е по специалността.
След това Бойко Борисов отишъл при Каин. Попитал го:
– Каине, нещо да знаеш какво става с Авел? Не се ми се е мяркал скоро напоследък.
– Е, аз откъде да знам? Да не би да съм му пазач?
– Разбира се, че си му пазач! Ти си българин, а всички българи са братя, следователно и той ти е брат, а братята трябва да се пазят един друг!
– Но той наистина ми е брат.
– Не ми противоречи!
– Но аз, дефакто, не ви противореча.
– Млъквай! И веднага казвай каквото знаеш за Авел!
– Ще ми е много трудно да кажа каквото и да било, мълчейки…
– Ама и ще ми остроумничиш ли? Тези, дето се правят на остроумни после най-горко плачат. Имам опит с това, повярвай ми.
В този момент Бойко Борисов се усетил, че е стъпил на нещо мокро. Що да гледа – кръв! Започнал да разсъждава. Адам и Ева ги бил срещнал преди малко, а в момента говорел с Каин. Понеже към този момент нямало други хора, пардон, българи на света, освен тези и Авел, оставало кръвта да е негова. „Убийство!” – дедуктивно отсъдил Бойко Борисов. После казал на Каин:
– А бе, като ще ми се правите на престъпници, поне си прикривайте малко следите бе! Виж каква манджа си изпраскал! – и му посочил локвата кръв.
Каин понечил да каже нещо остроумно, обаче си замълчал гузно. Бойко Борисов:
– Заради такива олигофрени като тебе ни се носи славата, че имаме високи нива на престъпност. Излагаш България, бе, загубеняк!
Каин отново нищо не казал. Бойко Борисов продължил:
– Така, значи, арестуван си. Сега започвам да те разпитвам. Всичко ще си признаеш ти, всичко…
– Не мисля да признавам каквото и да било.
– Опасявам се, че това твое становище почива на твърде крехка основа. – и започнал да си сваля часовника.
По-късно Бойко Борисов отишъл при Бог и му казал:
– Значи, сега, положението е такова. Каин предумишлено е отнел живота на Авел заради някаква глупост, в която и ти си замесен, и в момента е в ареста. Ти ще трябва да го съдиш.
След известно време Бойко Борисов отишъл при Бог и го питал:
– Какво стана с делото „Каин”? На какво го осъди?
– А… тоест, прокудих го.
– Какво? Та това е убийство, бе! После как ще обяснявам пред Европа, че в България няма ненаказуемост на престъпленията? Но какво да направя – аз ги хващам – те ги пускат…
– Така прецених в случая.
– Нищо. Имам някои връзки във всякакви среди и може скоро да му се случи нещо.
– Да, обаче аз го белязах, така че никой да не може да му направи нищо.
– Мамка му! Та това си е направо политически чадър! И после защо ли за България пишат само лоши неща в чуждата преса? И американският посланик, като почне да мрънка, какво да му обяснявам, какво? А кажи ми де?
Това е първият път, когато Бойко Борисов е употребил знаменитата фраза „Аз ги хващам – те ги пускат.” По-късно ще я употреби още много пъти.