Асан, който вече…

Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо. Шефът го поканва:
– Кажи Асане, какво има?
– Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
– Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
– Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село…
Шефът го погледнал и му прошепнал:
– Асане, много ебеш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.
Асан се разочаровал и се заканил. На следващия ден пак се чука на вратата и пак Асан влиза.
– Шефе и аз имам една загадка като твойта (вади снимка от вътрешния джоб) познай кой е тоз на снимката.
– Де да го знам някакъв пич дето се е облегнал на тир, не го познавам.
– Шефе, много четеш, малко ебеш, това е любовника на жена ти от 2 години.