Решил Господ, да…

Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво.
– Защо плачеш, сине мой?
– Инвалид съм аз, не мога да ходя.
Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога… Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.
– Защо плачеш, дъще моя?
– Защото съм сляпа по рождение!
Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия…
Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.
– Защо плачеш, момченце?
– Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България…
И седнал Господ и заридал заедно с него…